НАЧАЛО  



  ПУБЛИКАЦИИ  



  БИБЛИОТЕКА  



  КОНТАКТЫ  



  E-MAIL  



  ГОСТЕВАЯ  



  ЧАТ  



  ФОРУМ / FORUM  



  СООБЩЕСТВО  







Наши счётчики

Яндекс цитування

 

      
Институт стратегического анализа нарративных систем
(ИСАНС)
L'institut de l'analyse strategique des systemes narratifs
(IASSN)
Інститут стратегічного аналізу наративних систем
(ІСАНС)



статья

БЪЛГАРИТЕ В ПЕРИОДА V-VІІ в. (ДОКЛАД ЗА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА МЕЖДУНАРОДНА АКАДЕМИЯ ПО БЪЛГАРОЗНАНИЕ, ИНОВАЦИИ И КУЛТУРА 9-10 МАЙ 2006г.)

Боно Шкодров

В нашето изследване "Писмените знаци на Старите Българи и връзката им с древните цивилизации- графичен анализ" стигнахме до заключението, че не може писмените знаци да се разглеждат откъснато от историческата истина на тeхните носители във времето - Българите.


Анализа на фактите ни доведе до заключението, че няма друг народ на който така системно и задълбочено да му е фалшифицирана историята!
В нашето изследване: "Римската империя и Сарматите=Българите в периода І в.пр.н.е.- V в.от н.е.", представихме исторически факти и археологически доказателства, че след повече от четири века упорити сражения между двете империи, във втората половина на ІV в.от.н.е., резултатите са в полза на Сарматите=Българите.

Великата Римска Империя в агресията на североизток изпълнявала стратегическа цел утвърдена от Сената : ЗАВЗЕМАНЕТО НА СЕВЕРНАТА ТЪРГОВСКА МАГИСТРАЛА МЕЖДУ ИЗТОКА И ЗАПАДА. Тази стратегическа задача е поставяна като важно условие на всички военни стратези, и императори от времето на диктаторът Сула, до император Константин ІІ.


Великата Стара България=Сарматия, защитавала своето естествено право за владение на СЕВЕРНАТА ТЪРГОВСКА МАГИСТРАЛА МЕЖДУ ИЗТОКА И ЗАПАДА. Трасето на тази магистрала и нейното функциониране изисквало немалко труд. Корабостроене, поддръжка на сухопътните участъци, охрана на търговските кервани и т.н., или както Плиний Стари казва за търговския баланс :"...По най-ниски изчисления...всяка година...отнемат от нашата империя по 100 милиона сестерции...а ни изпращат такива стоки, които при нас се продават 100 пъти по скъпо...". Главната отговорност за стратегията и отбранителната политика на Старата Велика България=Сарматия носи Кинешът /Народният Събор/ включващ до 500 родови и военни представители.


Военното противопоставяне между двете империи, Великата Римска Империя и Старата Велика България=Сарматия в периода І в.пр.н.е. - ІV в. от н.е. е регистрирано с огромен брой исторически сведения и археологически доказателства. Особенно важни археологически доказателства за тази епоха са монетите на римски императори в чест на победите им в сражения със Сарматите.

За тази епоха на противопоставяне на двете суперсили в Евро-Азия, Страбон отбелязва, че срещу 10 легиона римски войни, в региона на Кавказ, те са срещнали 220 000 бронирани конници на Сарматите. С неуспех за основната стратегическа задача завършва и внимателно планираната военна кампания на иператор Траян. В първата фаза той превзема Сармизегегетуза. Във втората фаза неговите подкрепени от допълнителни съединения войски успяват да преминат в дефилетата на планинския масив Кавказ. Основният отпор на бронираните конници е в Дрялското дефиле на Кавказ. Пластично релефно доказателство за образа на нашите предци Сарматите=Българите, е изобразено и все още го има на "Траяновата колона" в Рим.

Военното противопоставяне налага в стратегията на Сарматите=Българите включване или изключване на съюзници. Основни съюзници са Масагетите известни и под наименованието Росомони/Уруси/, които са имали родово и военно представителство в Кинешът на основание династически брак. На подобен принцип в Кинешът има и хунско родово и военно представителство.


Четиривековният системен и агресивен натиск на Римската империя наложил на Сарматите=Българите да разработят и осъществят нова военно-стратегическа тактика, съгласувано с "Кинешът" - Народният събор. Тя е осъществена чрез дългогодишно планиране, подготовка и организация, проведени от Кан Баламбер /Шек Алп/от род Дуло/363-378/. Освен Масагетите=Урусите и кавказките Котраги, Баламбер подбрал и довел от средна Азия нови военни подкрепления от хунските родове. Те дошли и били настанени на териториите на Сарматия=Старата Велика България заедно със своите жени, деца и родова организация, а Готите като ненадеждни съюзници, са изгонени от териториите на Сарматия. Това е така нареченото от древните историографи "ВЕЛИКО ПРЕСЕЛЕНИЕ НА НАРОДИТЕ".


Синът на Кан Баламбер с реорганизирана и комплектована армия, Алп-Бий е главнокомандващият и победителят на Император Валент. Битката е в 378 г. при Адрианопол, където е напълно разбита и унищожена 80 000 хилядната елитна армия на Императора на Великата Римска Империя - Валент. Неговата императорска корона Кан Алп-Бий отнася като трофеен подарък на своя бъща Баламбер в столицата Кан Балин /Киев/.

След тази катастрофална за Римската империя битка, настъпва прелом в отношенията между двете държави на основание сключен договор. В 388 г. Кан Алп-Бий /378-402/, който също знаел за древния принцип "ВНИМАВАЙ ДАЛИ ЩЕ ПОЖЕЛАЕШ СЪСЕДИТЕ ТИ ДА ТИ БЪДАТ ВРАГОВЕ ИЛИ ПРИЯТЕЛИ", сключва договор и дава подкрепа на Император Теодосий І /379-395/ срещу претендента за престола Максим. В 395 г. След смъртта на Теодосий І Великата Римска Империя е разделена от неговите двама синове - Хонорий/395-425/ със столица Рим и Аркадий/395-408/ със столица Константинопол.

Докато между трите държави има относително спокойни и урегулирани отношения, приетите на държавна служба в римската армия готи, предвождани от Аларих (396-410) нанасят на населението на разделената вече Римска империя, най-безчовечните и жестоки поражения. Това принудило императорите да сключат съюзнически договори с четиривековният си противник Сарматите=Българите.
ТАЗИ ОСОБЕНО ВАЖНА ФАЗА ОТ ИСТОРИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ НАРОДИ Е ВНИМАТЕЛНО И СИСТЕМНО ФАЛШИФИЦИРАНА!


В изпълнение на съюзническият договор, сключен с техният баща Теодосиий І, Кан Алп-Бий в 400 г. оказал ефективна военна помощ на Аркадий за изгонването на Готите от неговата столица Константинопол и неговата част от империята - Византия. Съгласно договора, който уреждал опазването на границите, търговските взаимоотношения, военна подкрепа и др. Кан Алп-Бий ежегодно получавал от Теодосий І и неговия син Аркадий по 350 фута злато. Заради победата му в сражението срещу Император Валент, той бил наричан и с други имена: Кан Дере /така българите наричали Адрианопол/ и Кан Арбат, така българите наричали близкиата планина /Родопа/ до която станало сражението. Той разпоредил териториите между долното течение на река Дунав, планинския масив на Карпатите и река Днепър да бъдат държавно охраняем регион - "Онгъла", за пасища на бойни коне.


В съвременната историография неговото име и родова принадлежност са фалшифицирани, Кан Алп-Бий е преименован в "Улдийн"..."Вожд на Хуните"!?


След неговата смърт, тленните му останки са поставени с тържествен ритуал до тленните останки на неговите баща и майка, Кан Баламбер=Щчек-Алп и българската принцеса Туран-Бика. Над погребалния комплекс /в местността Щековица-Киев/ е изграден величествен паметник със знака на рода Дуло.


Кан Алп-Бий оставил в наследие трима синове: Каратон, Урус-Ружа Бургас и Муенчак.


Кан Каратон
(402-414), най-големият син на Алп-Бий се отличавал с огромна физическа сила и често в столицата организирал състезания по борба /1, том ІІІ, стр. 91/. По негово време, урус (велик) тархан (глава на правителството) е бил неговият брат Муенчак, бащата на Атила. В съвременната историография кан Каратон е представен като хунски вожд под името Харатон. Военна подкрепа от кан Каратон срещу готите в 409 г., за защитата на Рим, получил и Император Хонорий.


Има данни, че след смъртта на кан Каратон, неговият брат, по-малкият син на Алп-Бий, кан Урус Ружа Бургас (413-434) е получавал от Византия по времето на Теодосий ІІ (408-451) ежегоден данък в размер на 350 фута злато. В съвременната историография кан Урус Ружа Бургас е представен като едноличен управител на хуните, сключил договор с Византия и е назоваван под името Роас. Той е роден по време на похода на баща му кан Алп-Бий срещу император Валент т.е. в 378 г. Майка му е масагетска княгиня от рода Урус-Ружа (росомони). По негово време, третият брат Муенчак, бащата на Бледа и Атила, е продължил да заема поста Урус-Тархан т.е. глава на правителството. След смъртта на Муенчак, той е погребан до дядо им Кан Баламбер. Кан Урус Ружа Бургас е умрял в 434 г. край река Дунав и там селището е наименовано на негово име (днешния град Русе) /1, том ІІІ, стр. 91/.


В сключените договори с Византия и Западната империя отново се потвърждава, че Панония принадлежи на сарматите = българите. След смъртта на кан Урус Ружа Бургас, двамата синове на Муенчак и внуци на Алп-Бий, кан Бледа (434-445) и кан Атила (434-453), стават съуправители и сключват с Византия подновен договор, с който сумата на ежегодния данък се променя на 700 фута злато, както и клаузи, определящи границите и тяхната охрана, търговските отношения и др.


В Константинопол кан Атила получава звание magister militum. В 441 г. поради неспазване на договора кан Бледа и кан Атила предприемат военни действия срещу Византия и войските им стигнали до Константинопол. В 443 г. император Теодосий ІІ бил принуден да сключи нов договор при утежнени условия.


За смъртта на Кан Бледа, съвременната историография има неоснователни и абсурдни твърдения, че отговорност носи Кан Атила. Ако, обаче, бъдат взети под внимание фактите, че Бледа, Атила и сестра им Лебед са деца на Урус-Тархан т.е. глава на правителството Муенчак/Мундзук/, би следвало по внимателно фалшификаторите да детайлират тези си твърдения. Бащата е най-коректният и морален държавник дори и спрямо враговете си. За сестра си Лебед, братята Бледа и Атила в региона на сегашния град Харков изграждат специална резиденция, а след като я дават за жена на франкски вожд-негодник, който я отравя, Атила почти незабавно със своята войска пристига в неговия укрепен град на брега на река Лоара за да изисква отговорност. След смъртта на Кан Бледа, за която носи отговорност Теодосий ІІ, съпругата на Кан Бледа, продължава да изпълнява съвладетелските функции за източната част от българската=сарматската империя.


Недостатъчно изяснени са обстоятелствата за войната на Атила срещу Западната империя. Вече отбелязахме военната помощ на кан Каратон дадена на император Хонорий срещу готите (409г.). В 423 г. Кан Урус Ружа Бургас отново оказва военна помощ на император Хонорий срещу узурпатора Йоан, който прави опит да му отнеме властта. След смъртта на император Хонорий в 425 г. неговият малолетен наследник, император Валентиан ІІІ (425-455), отново получава помощ от кан Урус Ружа Бургас за утвърждаването на властта си. Взаимоотношенията на двете държави са регулирани от договори, включващи границите и охраната им, търговските връзки и др., включително и военна помощ. В 435 г. командващият римските войски Аеций, получил военна помощ от Бледа и Атила срещу бургундския крал Гундахар. В 437 г. римският военноначалник Литорий получил военна помощ в Арморика /4, стр.113/.
Приск, който пребивавал известно време в столицата на Атила в Панония, го определя като :"...крупен държавен деятел извършил велики дела...". Приск и съвременниците му констатират, че в държавата на кан Атила няма робство и тежки данъчни задължения и че чужденците могат да живеят спокойно, а различните вероизповедания не са подложени на преследване. Някои изследователи отбелязват намесата на Атила в муждуособици на франките, свързани с престолонаследието (447г.). Най-вероятно тук става проблем все още непълнолетният племенник на Кан Атила, синът на неговата сестра Лебед.

Кан Атила и Държавният Съвет в присъствието на византийският посланик Приск, както и в присъствието на тримата синове на Атила - Илак, Дизингих=Хурса и Ернах. В българските летописи е отбелязано следното: "Кан Атила=Тохол от рода Дуло е роден в годината на коня 406/1,том ІІІ,стр.92/...той тръгнал срещу алманите и франките, защото техният цар отровил своята жена - сестрата на кана /Лебед/...Разбил най-силните алмански племена, така че част от тях избягали по морето Кук-Дингиз на осторовите Садум и Галидж..." /1, том. І, стр. 14/.


Тук следва да се допълни и това, че когато сестрата на император Валентиан ІІІ, Хонория, отправила молба за помощ от Атила и му изпратила венчален пръстен (450 г.), той поискал съгласието на равенското правителство за неговия брак с Хонория. При това положение той следвало да получи половината от Западната империя, а именно Галия. Равенското правителство, обаче в тази фаза от времето е подложено на масава терористична инфилтрация от Готите и лишено от възможност да вземе самостоятелно държавническо решение. Може би това е ключът за изяснявяне на променените отношения между Атила и Аеций, който първоначално намерил приют и помощ от Атила, а после използвал германите, франките и готите на Теодорих кривогледия във война срещу Атила - Каталунската битка.

Не считаме за достоверно, че кан Атила е претърпял поражение при Каталунската битка, при положение, че почти веднага след това той изпратил част от войските си срещу Византия, а с другата част от войските си се отзовал под стените на укрепения град Рим.


Непубликувани до сега са преговорите на кан Атила с папа Лъв І. В резултат на тези преговори кан Атила изтегля своите войски от териториите на Западната империя. Едва ли кан Атила би оттеглил войските си, ако при тези преговори не е постигнато взаимноприемливо и стратегически полезно решение, отразено в писмен договор между двете страни. Най-вероятно в този договор е отразено и решението за бракът между Кан Атила и Хонория.


След завръщането си в своята столица и отчет пред Великия събор, войските и народа, по време на ликуващи празненства...той умира при неизяснени обстоятелства. Може да се допусне хипотезата, че е отровен от агент на Византия. Показателно в полза на такава хипотеза е писмото на кан Атила до император Теодосий ІІ където се казва : "...Теодосий е син на един почтен баща. Атила произхожда също от един благороден род и той е успял при всички свои дела да запази унаследените от своя баща Муенчак чест и достойнство. Теодосий обаче посрами честта на баща си и се унижи до положението на един роб, тъй че се видя принуден да плаща данък. От това следваше, че той дължи почитание на мъжа, когото щастието и заслугите му го бяха поставили над него. Вместо това, той се опитва като недобросъвестен роб да устройва ЗАГОВОРИ против своя господар". /Уелс. Световна история. Том 2. стр.126-127/.


Причината за смъртта на кан Атила би могло да се изясни преди всичко и от текста на непубликувания договор между кан Атила и император Валентиан ІІІ, предаден на папа Лъв І. Допускаме, че смъртта е причинена чрез отравяне с бром или някаква растителна отрова. Приск отбелязва, че за разлика от своите генерали, които пиели със златни и сребърни съдове, единствено Атила пиел от дървен съд. Тленните останки и погребалните дарове на Атила са поставени в три саркофага: най- вътрешния-златен, поставен във втория-сребърен, а външния- железен. Погребалният церемониал е траел три дни. В нашето изследване на сарматски погребален комплекс http://balgarite.interbgc.com/ приложение ІІІ-1, изразихме нашата хипотеза за евентуално археологическо издирване на погребалния комплекс на Кан Атила.


Смъртта на Кан Атила в съвременната историография се представя като край на "...жестокото хунско нашествие в Европа...", а всъщност това е краят на взаимнополезните културни, търговски и държавнически отношения между държавата на Сарматите=Българите и Римската империя. Това е и краят на Западната римска империя и на епохата на робовладелчеството.


В последните няколко века историографията има злостно отношение към най-великия държавник в историята на човечеството, Кан Атила =Тохол и за това преднамерено се използват всякакви средства и фалшификации. Като пример в това отношение би следвало да посочим и т.н. "Именник на българските ханове", както и тиражираните твърдения, че Атила имал многобройни наследници, които се скарали за върховната власт!


По-горе посочихме, че най-върховният орган на държавната власт в сарматската =българската държава е "Кинешът", Народният събор състоящ се от 500 родови и военни представители. Наследници на кан Атила са тримата негови синове: Илак, Дизингих /Хурса/ и Ирник и след неговата смърт държавната отговорност поема най-големият му син КАН ИЛАК 453-454. Преждевременната и неестествена смърт на най-великия държавник, уважаван дори и от враговете, уважаван и обичан от своите народи и войска, както и резултатите от следствието за причините за неговата смърт, породило разногласия. Разногласията в Кинешът-Народният събор се пренесли и в обществото на армията и народа. Като едно ехо...са останали легенди всред Европейските Народи от уважението им към Великия Кан Атила. В резултат на противоречията в Кинешът-Народният събор настъпило РАЗЦЕПЛЕНИЕ. Част от военноначалниците били за незабавна атака към град Рим. Друга част от военноначалници, на основание следствието, били привърженици за атака и наказателна операция спрямо Константинопол. Трета част, с предимно стари сарматски родове и хунски военноначалници възприели тактиката за оттегляне на Изток. Трите посоки на разногласия прерастнали във вълнения всред народа и войската. Усилията на Кан Илак за помирение и единодействие завършили с неуспех.


Той бил убит при "междуособици и бунтове край река Недау", както се твърди в съвременната историография! Поради заличени, скрити или унищожени оригинални източници за убийството на Кан Илак, в съвременната историография е останало поне едно достойнство "...при сражение..."!?
След убийството на Кан Илак, държавната отговорност поема вторият син на Атила. Генералите отцепници, които отказали да се подчинят на заповедите на Кан Илак и били твърдо убедени, че отговорността и възмездието за смъртта на Атила следва да понесе Рим, се организирали и го опустошили. Това е т.н. нашествие на "вандалите".


КАН ДЕЗИНГИХ= ХУРСА 454-469. Яростен отмъстител за смъртта на своя баща кан Атила и на своя брат кан Илак, който бил убеден, че отговорността и възмездието следва да понесе Константинопол, вдъхновил своята част от войските за нападение срещу Византия. Основният и най-верен контингент от неговите войски са малка част от сарматите=българите и техните съюзници хуните. В региона на Дакия двамата братя Хурса и Ирник в 463г., разделят войските си. При това второ разделение в Кинешът, преобладаваща подкрепа имал Ирник. В процеса на подготовка за наказателна операция срещу Константинопол за смъртта на Атила и Илак и на атака срещу Византия, малобройните войски на Кан Дезингих - Хурса са нападнати в засада от готите. От засада Кан Хурса е убит от гота Теодорих "Велики"! Дори и в най-меките и хвалебствени характеристики на това лице, той е определен от съвременните му хронисти като достатъчно специализиран неморален убиец в засади на множество лица! Тук, обаче искаме да цитираме похвалното слово на епископ Енодий към Теодорих за личната му победа над Буса, Княз на Българите :"...които не знаят що е поражение..."/Буса=Хурса/ т.е. Енодий съвсем точно определя Атила и неговите синове като Българи а не Хуни. Тази особено важна подробност все още "убягва" от фокуса на българската историография!


КАН ИРНИК 463-489, СИН НА АТИЛА. Разликата в концепциите на двамата останали живи братя - синове на кан Атила, Хурса и Ирник е била : "…НЕЗАБАВНО НАПАДЕНИЕ НА ВИЗАНТИЯ ИЛИ УКРЕПВАНЕТО НА САРМАТСКАТА=БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ОТ ПРИЧИНЕНИТЕ ПОРАЖЕНИЯ ЧРЕЗ ТЕРОРИСТИЧНИ АКТОВЕ И ДИВЕРСИИ ?" Кан Ирник получил подккрепа на старите родове на сарматите=българите и на значителна част от хунските военноначалници.

КАН АУДАН 463-489 СИН НА ИЛАК
За да не бъде въвлечен в преките държавни противоречия на своите чичовци и техните концепциии относно съдбата на неговия дядо кан Атила и баща му кан Илак, той първоначално е бил отговорен за най-източните територии на империята на кан Атила.
Впоследствие, той подготвил базата и нови армии за поход към Запад.

КАН МАСГУТ 489-505 СИН НА ИРНИК
Син на кан Ирник, внук на кан Атила, главнокомандващ на армииите на чичо му кан Аудан, осъществил поход с войските си на Запад с наказателна санкция срещу Византия, и Франките за отговорността за убийството на дядо му кан Атила и чичо му кан Илак. В 492 г. възстановил владението на териториите в средна Панония и региона между река Тиса и река Вардар. Създал укрепения град Видин.

КАН МУНДО=РЕАН=ТАТРА БАНАТ 505-520 СИН НА МАСГУТ
Приел своята мисия и продължил наказателната операция. Прославил се с личното си участие в успешни сражения и необичайна храброст в боя. В една от решаващите битки срещу Византия неговият отряд от 1000 конници /банат/ разбил 15 хилядна византийска войска. Разгромената Византия била принудена да му плаща огромен данък и му отстъпила голяма част от Балканския полуостров.
Верен и на идеалите на своя дядо кан Атила, той създал и условия за по-добър живот на хората в региона на равнинната област Банат и планинската област Татра, които и сега носят спомен от неговото име.
Имал е военно превъзходство и възможност да превземе и опустоши Констатинопол, но по примера на дядо си кан Атила, не го е направил. Подобно на Кан Алп-Бий, той подкрепил възкачването на престола на император Юстин І, а след него и на племенникът му Юстиниян І.

КАН БОЛГАР 520-522 СИН НА МУНДО
Роден в годината на коня/490/. Получавал данък от Персия и Византия. Персийският шах Кавад го поканил в Персия за съвместна военна операция срещу арменците, като му обещал да му даде областта Карабах. Кан Болгар му повярвал, но бил коварно убит от персите.

ГОСТУН 527-528 СИН НА МАСГУТ, РЕГЕНТ.
Неговата майка е княгиня от българския род Ерми. Бил е временно управляващ регент от името на малолетния син на Кан Реан - Боян. Вземайки под внимание, че в югозападната част на Държавата населението е приело християнска религия, заедно с император Юстиниян І, утвърдили тази част от неговата държава да бъде християнска, но като независим диоцез от Константинопол и Рим. По тази причина той е убит от своите сънародници на основание чл.8 от закона "Торе" за измяна на религията. Анахронично е включен в "Именника на българските ханове" между Ирник и Кубрат, което е едно от доказателствата, че този "документ" е късен и е християнски препис.

КАН МУГЕЛ /МОГЕР/ 528.СИН НА МАСГУТ.
Свалил от регентски правомощия своя брат Гостун. Направил опит да спре възникналите религиозните вътрешни противоречия в държавата и да спаси от наказателна отговорност живота на своя брат.


КАН АЙАР 528-531.СИН НА МАСГУТ.
Свалил от държавна отговорност втория си брат Могер заради възникналите религиозни вътрешни противоречия, и понесъл отговорност като проклятие над неговото семейство за убийството на своя брат Гостун обвинен в държавна измяна.


КАНА БОЯРКИЗ 520-535 ВДОВИЦАТА НА КАН БОЛГАР
Прекратила войните с Византия и сключила договор за военни действия срещу Персия, срещу коварните убийци на нейният съпруг.


ЗАБЕРКАН=КАТРАГ 531-563 СИН НА ГОСТУН
Подновил войните с Византия. Атакувал Константинопол където водили ожесточени сражения с византийския пълководец Велизарий. На Запад, в Тюрингия поразил франките и германите. Изградил укрепен град на Черно море - Бирман /Одеса/, който предал като владение на своя сродник от род Дуло, Кан Боян и се оттеглил от държавна отговорност.


КАН БОЯН=САНДИЛХ 535-590 СИН НА МУНДО
Провел преброяване на населението в Държавата на кашанско писмо-куниг. Сключил съюз с Аварите, приел ги на част от териториите на Държавата и заедно водили войни срещу Византия и Франките. В Илирик поразил войските на Цезаревич Тиберий и принудил император Юстин ІІ да му плаща ежегоден данък 80 хиляди жълтици.

КАН АСКАЛ 563-593 СИН НА БОЯН
Освен Аварите, приел като съюзници Улучите/Славяните/ и заедно атакували Константинопол. Преди окончателната атака, Аварите наложили тази атака да бъде осъществена само от техните войски. Кан Аскал, следвайки принципите на Атила да не се опустошава невинно население, се съгласил. Аварите загубили сражението за превземането на Константинопол, изпаднали в ярост и обвинили за загубата на това сражение Улучите/Славяните/. Кан Аскал не приел обвинението на Аварите и защитил съюзниците Улучите /Славяните/. 200 хиляди от тях спасил от яростта на Аварите и ги извел от полесражението в своята държава. На част от тях възложил да направят кораби и лодки и когато поканил Аварите да ги видят, те признали добрите резултати. На другата част възложил като държавна служба охраната на границите с Аварите /Окраинци/.

КАН АЛБУРИ 593-602 СИН НА АСКАЛ.
Заедно с Аварите водил войни срещу Византия. Между Аварите и Улучите /Славяните/ отново възникнали проблеми, този път за кражба на добитък. С цел помирение Кан Албури направил посещение на щаба на Аварите където бил убит. Той имал двама синове Кубрат и Шамбат, които били още малолетни. Държавата се разпаднала на 60 отделни владения.

ЮРГАН ТЕЛЕС 602-605 БРАТ НА ВДОВИЦАТА НА КАН АЛБУРИ
Поел временно управлението и отново обединил Държавата. Прекратил съюзния договор с Аварите и сключил съюз с Византия. Аварите, усещайки заплахата се изтеглили в Панония.


КАН КУБРАТ 605-665 СИН НА АЛБУРИ
Изгонил Аварите в Панония и възложил на брат си Шамбат да извърши наказателна операция срещу тях.

КАН ШАМБАТ СИН НА АЛБУРИ
Превзел териториите на Аварите и образувал независима държава "Дулоба". Водил поредица войни срещу Византия и Франките и разширил в средна Европа границите на своята държава. В съвременната историография той е представен като вожд на славяните или като франкски търговец, а държавата му се споменава под името "САМО". След 33 години управление и след загуба на битка с франките, той се завръща при брат си Кубрат за помощ. Поради нарушение на единоначалието Кинешът-Народният събор отказал помощ. Кубрат възложил на Шамбат управлението на столицата Бащу /Киев/. В Дулоба Шамбат оставил тримата си синове и своята съпруга. Започнали да го наричат КИЙ, което означавало отхвърлен и от което произлиза името на град Киев.

КАН БАТБОЯН 665-690. СИН НА КУБРАТ.
След смъртта на Кан Кубрат, в "Старата Велика България" настъпили сериозни промени, политически събития и драматични стълкновения. Върховната държавна власт по наследствено право принадлежи на първородния син на Кубрат, Бат-Боян. Третият, най-малкият, Аспарух /Атиле/, организира и провежда срещу брат си политическа кампания и мащабни военни сражения.
В това съдбовно и кризисно за Българската държава време, Бат-Боян има поддръжката с военна сила на Хазария. Владетелят на Хазария, Каган Кабан/668-683/, освен това, че по родословно наследие е от рода Дуло, неговата съпруга Арбак е дъщеря на Бат-Боян. Между двамата владетели е сключен писмен договор, уреждащ територии на владения, военна подкрепа срещу противници на едната или другата страна, както и споразумение по отношение държавния титул с който двете страни се представят. След церемониала за официалното подписване на този договор, на който поставили личните си печати, Каган Кабан казал на Кан Бат-Боян следните слова : "...ИМАМЕ ЕДИН БОГ - ТАНГРА, ОТ ЕДИН РОД СМЕ...И ИМАМЕ ЕДИН ЕЗИК...ЗАТОВА ТЕ ЗАЧИТАМ КАТО СВОЙ РОДЕН БРАТ..." /3.том І. Стр.21./.

КАН АСПАРУХ 667-700. СИН НА КУБРАТ.
На третата година след смъртта на Кубрат между Кан Бат-Боян и Аспарух възникват противоречия, които прерастват в открити военни стълкновения между техните войски. Аспарух е подпомогнат от войските на Шамбат и в продължение на пет години обсажда Кан Бат-Боян в Джалда /Кримския регион/. Използвайки тази ситуация от Изток /Тюркестан/, организирани и добре подготвени военни части под водачеството на военноначалника Хазар, включващо 150 хиляди кумани, тюркмени и киргизи, нахлуват в държавата на Българите. Войските на Аспарух и Шамбат влезли в сражение с тях, но били разбити и принудени да се оттеглят в укрепеният град Бащу /Киев/. Срещу "хазарите" повел своите войски Кан Бат-Боян и напълно ги разбил. Общият брой на убитите в тази битка бил 90 хиляди. Използвайки неговия поход на Изток, Аспарух и Шамбат завземат Джалда. По тази причина Кан Бат-Боян сключва договор с Каган Кабан. Главните клаузи по този договор определят разпределението на териториите, държавният титул /Кан и Каган/, взаимопомощ при военна заплаха, охрана на търговските магистрали и разпределение на данъчната печалба от тъговията. Този договор легализира "хазарите" като държавност просъществувала във времето VІІ-Х в.
С Аспарух и Шамбат Кан Бат-Боян също постига споразумение, като им предоставя под тяхно управление териториите западно от река Днепър -"Онгъла".
След смъртта на чичо им Шамбат/667/, двамата братя Бат-Боян и Аспарух прекратяват своите противоречия, усмиряват обществената обстановка и приемат споразумение:
" Бат-Боян и следващият по възраст син на Кубрат, Котраг, остават на старите територии на Държавата /Кара=Великата България/.
" Аспарух, Кубар и Алцек следва да изпълнят последната воля на чичо им Шамбат: да окажат подкрепа на неговите трима синове, останали в териториите в централна Европа след абдикацията му от държавата ДУЛОБА.
" Каганът на Хазария, Кабан, приема с облекчение споразумението между братята, синовете на Кубрат.

Кан Аспарух имал двама синове: Кан Тервел /700-719/ и Кан Айар /719-727/
В Българските летописи "Джафар Тарихы" това е отразено по следния начин :
"...Тервел умрял в 719 г. След него царувал неговият брат Айар, когото още Аспарух е поставил за съуправител на Тервел за предотвратяване на караници по повод престолонаследието. Тервел го изпратил с неговите войски на помощ на хазарския каган Кук Куян, сражаващ се срещу Арабите. Дъщерята на Айар, Чак-Чак, била омъжена за кара-българския балтавар Сулаби, също отличил се във войната с Арабите. " /3. т.ІІІ.с.102-103/.

Синът на Кан Аспарух доста грубо е заличен от гореспоменатия фалшифициран "Именник на българските ханове". Редица изследователи на този исторически документ като например Г.Моравчек, В.Бешевлиев, Дж. Бъри и др.отбелязват : "...там, където се съдържат тези сведения /за наследник на Тервел/ се чете само краят на годината на възкачването ТВИРЕМ..."? Трите "оригинала" на този документ са в Русия. Първите два са "открити" и публикувани от руския славист А.Попов /1866/ непосредствено преди войната между Руската и Турската империи? Третия "открит" екземпляр от този исторически документ е от М.Тихомиров /1946/ по времето на Й.В.Сталин, когато политическата хипотеза е : дунавските българи да станат част от СССР. Някои руски съвременни изследователи с изненада установяват, че процеса на фалшификация тече във времето на повече от четири века с най-различни методи и похвати като добре организирана общоевропейска програма на управляващите политически върхушки.

НЕОБХОДИМИ СА МНОГО ТРУД, ВНИМАНИЕ И УСИЛИЯ ЗА ДА СЕ СВАЛИ МАСКАТА НА СЪВРЕМЕННАТА ЛЪЖЕИСТОРИЯ В ОНЕЗИ НЕЙНИ ЧАСТИ, КОИТО НЕ ОТГОВАРЯТ НА ИСТИНАТА.
САМО ТАКА ТЯ ЩЕ ИЗПЪЛНЯВА РОЛЯТА НА НАУКА, КАКТО ЗА СЪВРЕМЕНИТЕ, ТАКА И ЗА БЪДЕЩИТЕ ПОКОЛЕНИЯ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО.

ЧАСТ ОТ ГЛАВНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ ЗА ГОРЕПРЕДСТАВЕНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ НА АВТОРА СА:
/1./. Джагфар Тарихы, Свод булгарских летописей, том І, 1993; ІІ, 1994 и ІІІ, 1997. Оренбург.
/2./. История на древния Рим, В. И. Авдиев и др., С., 1974.
/3./. Тема борбы с племенами европейской Сарматии и Скифии в монетной чеканке римской империи. М. Г. Абрамсон. 1999. Вестник известия древности.
/4./. Упадок и гибел Западной Римской империи и возникновения германских королевств, А. Р. Корсунский, Р. Гюнтер. М. 1984.
/5./. Ischezle zivilizazie. London - Beograd. 1965.
/6./ А. В. Симоненко. Некоторые дискусионые вопросы современного сарматоведения. Вестник известия древности. Бр.1. 2002. М.

bono_@gmx.net



nationalvanguard


 

   
вверх  Библиография г. Ивано-Франковск, Группа исследования основ изначальной традиции "Мезогея", Украина


Найти: на:
Підтримка сайту: Олег Гуцуляк goutsoullac@rambler.ru / Оновлення 

  найліпше оглядати у Internet
Explorer 6.0 на екрані 800x600   |   кодування: Win-1251 (Windows Cyrillic)  


Copyright © 2006. При распространении и воспроизведении материалов обязательна ссылка на электронное периодическое издание «Институт стратегических исследований нарративных систем»